Защо човешките чувства са толкова сложни? Не е вярно, че нещо, което не е било напълно твое не може да ти липсва. Можеш да ти липсва. Може да ти липсва всяка част от него, всяко действие, всяка мимика, смехът, гласът, погледът дори. Този топъл поглед... Тези дълбоки очи, каращи ме да изтръпна. Ако можеше да чуеш как невинното сърце играе всеки път, когато те видя, би си помислил, че всеки момент ще спре. Но не, то няма да спре, не и когато ти си пред мен. А няма ли те...това е неговото желание. Обгърнато от празнина, покрито с черен плащ то просто съществува. Не живее. Няма го и блясъкът в моите очи. Те вечно търсят те навън.
"защото зимата е вечна там, където лятото умира." Не позволявай на зимата да се настани в мен, ти веднъж разтопи леда. Знаеш как да ме накараш да грея, да сияя от щастие. Усмивката не слиза от лицето ми, щом ти си до мен. Обувки с нотички. Помниш ли радостта ми като ги видях? Още се чудя какъв е техният глас.
Питаха ме "Какво би направила ако имаш един ден живот на тази земя?" И аз...замлъкнах. За пръв път се замислих наистина. Какво оставям след себе си? Нищо. Една любов, изгаряща сладко? Това искам да дам на теб. Боли от самотата. Какво ще направя? Да ти кажа ли, че на другия ден няма да съм жива?
И да не е само ден...да е месец. Да са два. Какво ще правя. Страх ли ме е от смъртта? Не. Страх ме е от тъмнината. Страх ме е от това да не бъдеш до мен.
Вървя сама по улицата и си мисля. Два месеца. какво мога да направя в тях? Погледни ме в очите, кажи ми!
Някой ще ми каже "бъде щастлива". Съгласна съм. Но защо щастието така упорито бяга от мен?
Обувки с нотички. Искам да чуя тяхната песен.
'' Не е вярно, че нещо, което не е било напълно твое не може .... вечно търсят те навън. ''
ОтговорИзтриванеЪъъ.... Оставам безмълвна.