Светът е спрял, спрял е сякаш и часовникът, отмерващ секундите на живота, сякаш съм на крилете на безвремието. Сякаш нямам нужда дори да се движа...Защото безвремието е спокойствието и тишината. Но защо днес няма време? Защо не е така и утре? Утре ще съм неспособна дори да примигна под тежестта на времето, което се отпуска върху плещите ми. Тежи.
Връщам се назад към спомени невинни, отварям пожълтелия албум. Прелистих дебрите на вече миналия си живот и старите спомени, когато мислите ми за дъжда ме водеха към цветната дъга. Започнах да си спомням за деня, нощта, слънчевата усмивка на моя ден...
Снимка на пъзел. Толкова много части..всяка една от тях е един ден. Но защо липсват някои парчета? Липсват някои дни. А светът продължава да се върти. Никой ли не забелязва липсата на тези дни? Спрете света!
Разходка из миналото.
Ето я купчината писма, които не изпратих аз на теб. Лъхат на парфюм. На моя парфюм. На мен. Писах ги и ги запечатвах с целувка. Завързани с червената ми панделка, която свалих от косата си. А снимката стои върху купчинката...
Снимка на зелената поляна. С толкова цветя и ... трева. Пеперуди летят наоколо, слънцето блести в очите ми. Щастието е изписано на лицето ми. Вглеждам се добре в спомена си... опитвам се да го върна.
Поглеждам часовника. Времето още е спряло. Чака.
Интересна разходка из моя живот.
Затварям албума и започвам да записвам всеки спомен хубав. Да търся парчетата от пъзела. Но някои липсват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Въздишка