Песен за песента ми

Понякога, просто ей така, като съм сама затварям аз очи. Когато нямам сили дъх да си поема, откъсвам се от този свят и потъвам в друго време, друга реалност. Глътка живот, така нужна ми в момента.

Времето, сезоните минават неусетно, когато мисля си за теб. В тънка рокля съм облечена и чувствам октомврийски студ. Чувам тишината, забравям топлината. Песента на птиците е забравена отдавна, животът сякаш е спрял в белия момент.

Няблюдавах как листата над мен трептят, от зелени се превърнаха в златни, живяха и умряха. А аз още мисля за теб. Още копнея за теб. За твоята прегръдка, за твоята целувка, за топлото ти тяло, даващо ми живот, защита от деня ми сив. Ти оцвети листата в златно, ти накара ги да паднат до мен. Ти накара ги тихо да трептят. И аз ги гледам, слушам разговора техен. Избирам най-красивото листо. Най-златното.

И започвам аз да пея. 

Пея за момиче в бяло, пея за дворец на хълма, пея за вятъра, подканящ я да полети с него, пея за вълните, които се разбиват в сивите скали. Пея за момента, в които техните очи се срещат и познават Любовта. Пея за въздишката, отронваща се от устните червени, когато той обгръща я с ръцете, за коите тя мечтае ден и нощ. Пея за усмивката, връщаща цветното в нейния живот. Пея за края на нощта, за края на нейния сън. Пея за сълзата, отронваща се от очите й замрели. Пея за търсената Любов. Пея за звездите, паднали от небесклона, оставили го чисто черен. Пея за желанието й да отреже черните коси блестящи, да съблече бялата си рокля, да се освободи от себе си. Пея за илюзията, че ръката й по тялото й нежно е Неговата, за желанието й да бъде изцяло негова.

Пея за песента в сърцето й спиращо след всеки дъх. 

И песента ми продължава, но текста аз не знам. Стискам силно очи, поемам от въздуха нежелан, прорязващ ме дълбоко. Това ме кара да се чувствам насила жива. 

Но жива ли съм наистина? Тя жива ли е?

Искам да пея...искам да пея за момичето в бялата рокля, искам да науча песента за чернокосата самодива, гаснеща по своята любов. Искам да се усмихна на края на тъжната й песен,

да прегърна звука от цигулките, плачещи в нощта беззвездна, 

да прегърна и целуна с нежни устни самодивски,

теб.