Две красиви очи. Две кафяви очи, впити в теб. Какво виждаш? Радост, тъга, красота или светлина? Погледни в тях, виж мен. Устните понякога лъжат, но очите - не. Две невинни очи - очите на сърна. Те издават ме, не крия. Високо вдигната глава, ръцете скръстени, но очите са затворени. Отворят ли се, болката, страхът - ще се излеят. Две невинни очи - очите на сърна. Гледат те учудено, със поглед тъжен и дълбок. Погледни навътре в тях, ще се изгубиш. Ще отидеш в кътчето, запазено за теб.
Погледни ме. Замълчи. Остави очите да говорят приказките трудни. Красотата на думите нечути. Желая аз да видиш как говоря с очи кафяви. Няма да те излъжат. Искам да ти кажа толкова неща. Думите за тях къде са? Словото отново липсва. Погледни ме.
Сълзите - чисти и блестящи. Пречистващата сила на душата. Събличам се. Измивам в тях страхът, оставящ ме безсилна. Сълзата стича се по моето лице, изпълнила своята задача.
Очите влажни взират се отново в теб. Виждаш своите в тях, нали? какво виждаш? Радост, тъга, красота или светлина? Виждаш себе си сега. Потънах аз дълбоко в теб. Стоим. Изгубени в чуждите очи. Красиви са.
Искам да ти кажа нещо. Виждаш го, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Въздишка