Изгрев

Всичко си заслужава. Всяка усмивка, всяка сълза, всяка радост, всяка тъга. Всичко има значение. Всичко е в името на един по-добър ден, в който усмивката не е фалшива, когато очите ти гледат с особен блясък целия свят и сякаш искат да крещят за искреното щастие. Всeки ден, всяка секунда е от значение, щом ще видиш изгрева с мен. Не го пропускай, красив е. Красив е и този миг. Пленен от лекотата на въздуха цветен въздъхваш някак спокойно, с облекчение. Прекрасно е, нали? Вдишай дълбоко и oт мен. Усети ли свежия ми аромат? Само ти ще го усетиш. 

И ето, една едничка мисъл ме крепи. Духът ми не загасва. А думите се впускат в ума ми, както листата във вятъра, който любопитно обикаля около нас. 

Обръщам се, а ти не стоиш зад мен. Пропускаш изгрева, ела! Затварям очи, а вятърът, танцуващ в косите ми ме отнася на друго място. В една нощ, където листата на дърветата шептят тайните на хиляди влюбени души. Погледни ги!

Всеки ден събуждам се и искам изгрева да гледам с теб. Поглеждам през терасата и виждам как Любовта обикаля около хората и ги дарява с усмивка. Сресва своите коси, докосва щастието около себе си. А аз високо съм. И искам да сляза долу при Нея на крилете на вятъра нетърпелив.

Но знаеш ли?

Заедно с теб.