Какво е Надеждата? Нещо нужно, красиво или коварно? Не знам. Надеждата са мечтите, които напират да излязат навън, но друг ги спира. А те не спират борбата си за оцеляване. Те чакат своя велик момент, когато стената ще е тънка и ще осветят душата чужда.
Небето тъмно, облаците сиви, Слънцето - закрито. Объркано ято птици, незнаещо накъде да отлети. Земята тъжен вой надава. Гола, суха...сива. Вятърът скучае, няма какво да подмята. Тъжен полъх на самотата. Изоставена пързалка, люлки счупени. Тежките синджири не се помръдват. Ръжда. Скърцане провлачено.
А един белобрад мъж стои прав. Жестокото време е очертало пътеките на неговия живот на лицето му. Бялата му брада се поклаща леко заради вятъра, търсещ приключения. В ръката на стареца има червен балон. Човекът се взира в люлките. И чака. Чака своето дете да дотърчи запъхтяно и с червени бузи при него, да вземе със светнали очи червения балон, да хване ръката на баща си. Времето минава неуморно, но Той няма часовник за него. Не вижда минутите, часовете, нито дните.Той вярва. Той чака, ще дочака своето дете.
Той е надеждата на всеки тъмен ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Въздишка