Мелодията в нощ с една звезда

Страх ме е.

Страх ме е да отворя очи и да не видя нищо. Страх ме е от тишината. Говори ми, имам нужда от това. Имам нуждата да чуя твоя глас. Да разчупиш тази тишина, да докоснеш моята ръка. Да усетя радостта, вплетена в усмивката красива. Дланите си топли да заровиш в моите коси. Викат те, чуй ги ти. Вслушай се в горещия им зов. Усети топлината на кожата ми гладка, почувствай ванилията. Опитай я. Ароматът на на желанието, греещо в мен. Излъчвам топлина. За теб. Ти ще я усетиш. 

Чуй сърцето ми. Песента красива пее то за теб. Чуй я. Чуй я със затворени очи, почувствай всеки удар, всяка нота. Усети я. Усети я с ръцете си горещи, допрени до гърдите мои. 

Искам да усетя топлия ти дъх в шията ми бяла. Да докоснеш устните ми бледи с ягодов привкус.

Душата - бяла стая без стени. Но с прозорец и врата. През прозореца всяка нощ аз тихо наблюдавам далечните звезди. Опитвам се да ги броя. И Онази, най-красивата звезда, чакам да изгрее в тъмното небе. И търся я веднага с поглед. Проследи го. Намери я. Стоя притихнала и чакам. Страх ме е. Така красиво е небето чисто. Мълча. Тиха съм като Луната. Намерих  в тъмното небе звездата. Тя красива е, нали? Цяла нощ я наблюдавам и не мигам. Страх ме е да не изгубя аз и миг дори. Другите не виждат Звездата - слепи са. Аз я виждам, ти я виждаш. Тя не е незнайна, името й с нея грее. Сещаш се за него ти, нали? Ако ли не.. имаш време, помисли. И тя ще чака отговора твой, аз също. 

Страх ме е.

Страх ме е да ме е страх.